|
| 1 |
|
| Земният [живот] на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник? |
|
| 2 |
|
| Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си, |
|
| 3 |
|
| Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха. |
|
| 4 |
|
| Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори. |
|
| 5 |
|
| Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее. |
|
| 6 |
|
| Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда. |
|
| 7 |
|
| Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро. |
|
| 8 |
|
| Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. |
|
| 9 |
|
| Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; |
|
| 10 |
|
| Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. |
|
| 11 |
|
| Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. |
|
| 12 |
|
| Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? |
|
| 13 |
|
| Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, |
|
| 14 |
|
| Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; |
|
| 15 |
|
| Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. |
|
| 16 |
|
| Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. |
|
| 17 |
|
| Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, |
|
| 18 |
|
| Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? |
|
| 19 |
|
| До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? |
|
| 20 |
|
| Ако съм съгрешил, що правя [с това] на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си? |
|
| 21 |
|
| И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има. |
|
|
|
|