Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не Ми е жена, И Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду гърдите си,
Да не би да я съблека гола, И я изложа както [бе] в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.
Защото майка им блудствува; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.
Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.
Затова ще си взема назад житото на времето му, И виното Си на определеното му време, И ще откъсна вълната Си и лена Си, Които трябваше да покриват голотата й.
Ще опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми, Ще ги обърна на лес. И полските животни ще ги пояждат.
И ще я накажа за дните, [които посвещаваше] на ваалимите Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Господ.
И [още] от там ще й дам [ханаанските] лозя, И долината Ахор за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя.
В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък, и меч, и бой, [и ги махна] от земята, Ще ги населя в безопасност.
И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха Мои люде ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат [всеки един]: Ти си мой Бог.