Затова тъй казва Господ: ето, Аз замислям да напратя върху тоя род такова нещастие, което не ще смъкнете от врата си, и не ще ходите изправени; защото това време е зло.
В оня ден ще кажат притча за вас, ще плачат горко и ще думат: „съвсем сме разорени! делът на моя народ е даден на други; как ще ми се върне? Нивите ни са вече на другородци раздадени“.
О, ти, който се наричаш Иаковов дом! Нима се смали Духът Господен? Такива ли са делата Му? Думите Ми не са ли благотворни за оногова, който постъпва справедливо?
Ала народът, който беше изпреди Мой, въстана като враг, и вие отнемате както горната, тъй и долната дреха на минаващите мирно, на ония, които се отвръщат от война.
Непременно ще те събера цял, Иакове, бездруго ще съединя остатките на Израиля, ще ги събера в едно като овци във Восор, като стадо в овча кошара; ще зашумят те от многолюдство.
Пред тях ще тръгне стенобоец; те ще разбият прегради, ще влязат през порти и ще излязат през тях, и царят им ще тръгне пред тях, а тям начело — Господ.