×

Съвременен Библия 2013

Йоан 6

1
След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро)
2
и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията над болни хора, които бе извършил.
3
Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си.
4
Наближаваше юдейският празник Пасха.
5
Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“
6
(Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)
7
Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора – всеки ще получи само по един залък.“
8
Друг ученик на Исус (Андрей – братът на Симон Петър) му каза:
9
„Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“
10
Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.)
11
Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.
12
Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“
13
И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.
14
Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът, който трябваше да дойде в света.“
15
Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.
16
Привечер учениците му слязоха до езерото.
17
Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум.
18
Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи.
19
Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха.
20
Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“
21
Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.
22
На следващия ден множеството, което беше останало на другия бряг на езерото и знаеше, че там има само една лодка, разбра, че Исус не се е качил на нея с учениците си и че те са заминали сами.
23
Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва.
24
И като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да го търсят.
25
Когато го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю, кога дойде тук?“
26
Исус отговори: „Уверявам ви: търсите ме не заради знаменията, които видяхте да върша, а защото ядохте хляб и се наситихте.
27
Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение.“
28
Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“
29
Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е да вярвате в Онзи, когото той изпрати.“
30
А хората попитаха: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш?
31
Нашите предци ядоха манна в пустинята, както е казано в Писанията: «Даде им да ядат хляб от небето.» “
32
Тогава Исус им отговори: „Уверявам ви: не Моисей ви даде хляб от небето, а моят Баща ви дава истинския хляб от небето,
33
защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.“
34
Те му казаха: „Господине, давай ни винаги този хляб.“
35
Исус им каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее.
36
Но и по-рано ви казах, че ме видяхте, и пак не вярвате.
37
Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя,
38
защото слязох от небето не да върша каквото аз искам, а каквото Онзи, който ме е изпратил, иска.
39
Това е волята на Онзи, който ме изпрати: да не загубя нито един от тези, които той ми е дал, а да възкреся всички в последния ден.
40
Това е волята на моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.“
41
Тогава някои юдеи започнаха да негодуват против него, защото той каза: „Аз съм хлябът, слязъл от небето.“
42
„Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Ние познаваме баща му и майка му! Как може сега да казва, че е слязъл от небето?“ – говореха те.
43
Исус им отвърна: „Престанете да негодувате помежду си.
44
Никой не може да дойде при мен, освен ако Отец, който ме изпрати, не го привлече. И аз ще го възкреся в последния ден.
45
Пророците писаха: «И всички ще бъдат научени от Бога.» Всеки, който слуша Отца и се учи от него, идва при мен.
46
Но никой не е видял Отца, освен Онзи, който е дошъл от Бога. Той е единственият, който е видял Отца.
47
Уверявам ви: който вярва, има вечен живот.
48
Аз съм хлябът, който дава живот.
49
Вашите предци ядоха манна в пустинята, но и те умряха.
50
Аз съм хлябът, който слиза от небето, и който яде от него, никога няма да умре.
51
Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който ще дам, е моята плът, която ще дам, за да живее светът.“
52
Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може да ни даде да ядем плътта му?“
53
Исус им каза: „Уверявам ви: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си.
54
Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.
55
Плътта ми е истинската храна, а кръвта ми – истинското питие.
56
Който яде плътта ми и пие кръвта ми, живее в мен и аз живея в него.
57
Както Отец, който дава живот, ме изпрати и аз живея поради Отца, така също и този, който яде от мен, ще живее поради мен.
58
Вашите предци ядоха манна, но умряха, а това е хлябът, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно.“
59
Исус каза това, докато поучаваше в синагогата в Капернаум.
60
Като чуха това, много от учениците му казаха: „Трудно е това учение. Кой може да го приеме?“
61
Исус знаеше, че учениците му се оплакват за това и им каза: „Тревожи ли ви това учение?
62
Ами ако видите Човешкият Син да се връща там, където е бил преди?
63
Не плътта дава живот, а духът. Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот,
64
но някои от вас не вярват.“ (Защото още от самото начало Исус знаеше кои са хората, които не вярват, както и кой е този, който щеше да го предаде.)
65
Той добави: „Заради това ви казах, че никой не може да дойде при мен, докато Отец не направи това възможно за него.“
66
Оттогава много от учениците му се върнаха назад и престанаха да го следват.
67
Исус попита дванадесетте: „И вие ли искате да си тръгнете?“
68
Симон Петър отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи, които дават вечен живот.
69
Ние вярваме и знаем, че ти си Святият на Бога.“
70
Тогава Исус отвърна: „Не ви ли избрах аз вас дванадесетте? Но един от вас е дявол.“
71
(Той говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото Юда щеше да го предаде, макар че бе един от дванадесетте.)
Bulgarian Bible 2013
Съвременен български превод (с DC books) Българско библейско дружество, 2013
:
Запазване на бележки