и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, [казвайки]: "В тебе ще се благославят всичките народи".
Защото всички, които се [облягат] на дела, [изисквани] от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".
А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.
И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.
Тогава, защо се [даде] закона? Прибави се с цел [да се изявяват] престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; [и беше] прогласен от ангели чрез един ходатай.
Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.