А ние, които повярвахме, можем да влезем в тази почивка, както Бог каза: „И в гнева си се заклех: «Никога няма да влязат в моята почивка!»“ Той каза това, въпреки че със сътворението на света бе свършил делото си.
Ето защо Бог отново определя ден, наричайки го „днес“, за който говори много години по-късно чрез Давид в цитирания по-горе откъс: „Ако днес чуете Божия глас, не закоравявайте сърцата си.“
Божието слово е живо и действено. То е по-остро от кама – врязва се дълбоко в нас чак до мястото, където се разделят душа и дух, стави и костен мозък; съди мислите и намеренията на сърцето
Защото нашият първосвещеник не е такъв, че да не може да разбира слабостите ни. Напротив: имаме първосвещеник, който като нас беше изкушаван по всякакъв начин, но никога не съгреши.