комуто Авраам отдели и десетък от всичката [плячка -] тоя, който е първо, по значението [на името му], цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,
Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,
Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда [е имало] вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?
(защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), [като каза:] Ти си свещеник до века,
Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после [за греховете на] людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.
Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, [поставят] Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.