Библията за една година - Българска Библия (BPB) 2015

Библията за една година Може 23

1. Ахитофел каза още на Авесалом: Да избера ли сега дванадесет хиляди мъже и да стана ли да преследвам Давид още тази нощ?

2. Ще налетя върху него, като е уморен и ръцете му отслабнали. Ще го уплаша; и всички хора, които са с него, ще побегнат и ще поразя само царя.

3. Така ще възвърна целия народ към тебе, защото убиването на мъжа, когото ти търсиш, значи възвръщането на всички. Целият народ ще се примири.

4. И това предложение се хареса на Авесалом и на всички Израилеви старейшини.

5. Тогава Авесалом каза: Повикай сега архиеца Хусай и нека чуем какво ще каже и той.

6. И когато Хусай влезе при Авесалом, Авесалом каза: Така предлага Ахитофел. Да постъпим ли според неговия съвет? Ако не, говорѝ ти.

7. Хусай отговори на Авесалом: Не е добър съветът, който Ахитофел даде този път.

8. Хусай каза още: Ти знаеш, че баща ти и неговите мъже са силни мъже и че са преогорчени в душа — като мечка, лишена от малките си в полето. И баща ти като военен мъж няма да пренощува с народа.

9. Сега се е скрил в някой трап или на някое друго място. Когато падне някой от твоите хора в началото на сражението, всеки, който чуе за това, ще каже: Поражение става между народа, който следва Авесалом.

10. Тогава даже юнакът, чието сърце е като на лъв, съвсем ще примре. Защото целият Израил знае, че баща ти е юнак и че онези, които са с него, са храбри мъже.

11. Моят съвет е — по-добре да се събере при тебе целият Израил от Дан до Вирсавее, по брой, както пясъкът край морето, и ти лично да идеш в боя.

12. Така ще налетим върху него в някое място, там, където се намира, и ще го нападнем, както пада росата на земята, така че от него и от всички хора, които са с него, няма да оставим нито един.

13. Или ако намери убежище в някой град, тогава целият Израил ще донесе до онзи град въжета и ще го завлечем до потока, така че там да не остане нито едно камъче.

14. Тогава Авесалом и всички Израилеви мъже казаха: Съветът на архиеца Хусай е по-добър от съвета на Ахитофел. (Защото ГОСПОД беше решил да осуети добрия съвет на Ахитофел, за да нанесе зло на Авесалом.)

15. Тогава Хусай каза на свещениците Садок и Авиатар: Такъв и такъв съвет даде Ахитофел на Авесалом и Израилевите старейшини; а така и така ги посъветвах аз.

16. И така, сега пратете бързо известие на Давид: Не оставай тази нощ при бродовете в пустинята, а непременно премини Йордан, за да не погинат царят и целият народ, който е с него.

17. А Йонатан и Ахимаас стояха при извора Рогил, защото не смееха да влязат явно в града. Затова една слугиня отиде да им извести това и те отидоха и известиха на цар Давид.

18. А един момък ги видя и съобщи на Авесалом; но двамата отидоха бързо и влязоха в къщата на един човек във Ваурим, който имаше кладенец в двора си, и се спуснаха в него.

19. Тогава жена му взе една покривка, простря я върху отвора на кладенеца и насипа върху нея чукано жито, така че нищо не се забелязваше.

20. И когато Авесаломовите слуги дойдоха при жената в къщата и попитаха: Къде са Ахимаас и Йонатан? Жената им каза: Преминаха водния поток. И те ги потърсиха, но като не ги намериха, се върнаха в Йерусалим.

21. А след заминаването им двамата излязоха от кладенеца и отидоха, и известиха на цар Давид. Казаха на Давид: Станете и преминете бързо реката, защото Ахитофел даде такъв съвет против вас.

22. Тогава Давид и целият народ, който беше с него, станаха и преминаха Йордан; до зори не остана нито един, който да не беше преминал Йордан.

23. А Ахитофел, като видя, че съветът му не бе възприет, оседла осела си, стана и отиде у дома си, в своя град. И като нареди домашните си работи, се обеси. Така умря; и беше погребан в бащиния си гроб.

24. Тогава Давид дойде в Маханаим; а Авесалом премина Йордан заедно с всички Израилеви мъже, които бяха с него.

25. Авесалом постави Амаса за военачалник вместо Йоав. (А Амаса беше син на един човек на име Итра, израилтянин, който беше влязъл при Авигея, Наасовата дъщеря, сестра на Саруйя, Йоавовата майка.)

26. И Израил и Авесалом разположиха стана си в галаадската земя.

27. А когато Давид дойде в Маханаим, Совей, Наасовият син, от Рава на амонците, Махир, Амииловият син, от Ло-девар, и галаадецът Верзелай, от Рогелим,

28. донесоха постелки, легени и пръстени съдове, жито, ечемик, брашно, пържено жито, боб, леща и други печени храни,

29. мед, масло, овце и говеждо сирене на Давид и на народа с него, за да ядат. Защото си казаха: Народът е гладен, изнемощял и жаден в пустинята.

2 Царе 18:1-33

1. След това Давид събра хората, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.

2. И Давид изпрати народ — една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. Царят каза на хората: И аз ще изляза с вас.

3. Народът обаче отговори: Не излизай! Защото, ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас; дори да умрат и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас, затова е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.

4. Царят им каза: Каквото ви се вижда за добре, ще направя. И така, царят застана до едната страна на портата, а целият народ излезе по стотици и хиляди.

5. Тогава царят заповяда на Йоав, Ависей и Итай следното: Пощадете ми младежа Авесалом. И целият народ чу, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом.

6. И така, народът излезе на полето против Израил; и сражението стана в Ефремовата гора.

7. Там Израилевият народ беше разбит от Давидовите слуги и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души.

8. Сражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата околност и в онзи ден гората погълна повече народ, отколкото погълна мечът.

9. И се случи така, че Авесалом се срещна с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на муле. Когато мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, косата му се заплете в дъба и той увисна между небето и земята; а мулето избяга изпод него.

10. Един човек го видя и извести на Йоав: Видях Авесалом увиснал на един дъб.

11. А Йоав каза на човека, който му извести: Като си го видял, защо не го порази там до земята? Аз щях да ти дам десет сребърника и един пояс.

12. А човекът отговори на Йоав: И хиляда сребърника да бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръката си против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на теб, Ависей и Итай: Внимавайте всички, никой да не се докосне до младежа Авесалом.

13. Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя и тогава сам ти би се обърнал против мене.

14. Тогава Йоав каза: Не трябва да си губя времето с такъв като теб. И като взе три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, който беше още жив сред дъба.

15. И десет момъка, Йоавови оръженосци, заобиколиха Авесалом, удариха го и го умъртвиха.

16. Тогава Йоав засвири с тръбата и хората се върнаха от преследването на Израил. Така Йоав спря народа.

17. Те взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров, вътре в гората, и натрупаха върху него голям куп камъни. И целият Израил побегна, всеки в шатъра си.

18. А Авесалом, когато беше още жив, беше взел и издигнал за себе си стълб, който е в царската долина; защото си каза: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.

19. Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза: Да побързам ли сега да занеса на царя известие, че ГОСПОД въздаде за него на неприятелите му?

20. А Йоав му отвърна: Няма да носиш днес известия. Друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да носиш известия, понеже царският син умря.

21. Тогава Йоав каза на Хусина: Иди, извести на царя, каквото си видял. И Хусина се поклони на Йоав и се завтече.

22. Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля те, след Хусина. А Йоав му отговори: Защо искаш да тичаш, синко, като няма да има възнаграждение за известията?

23. Но той пак настоя: Каквото и да стане, нека изтичам. Тогава Йоав му каза: Тичай. И така, Ахимаас се затича през полския път и изпревари Хусина.

24. А Давид седеше между двете порти. И един страж се изкачи на покрива на портата към стената и като погледна, видя, че един човек тичаше сам.

25. Стражът извика и извести на царя. А царят каза: Щом е сам, носи известия. И той притичваше и се приближаваше.

26. После стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря: Виждам още един човек, който тича сам. Царят каза: И той носи известия.

27. Тогава стражът каза: Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. А царят отговори: Добър човек е той и идва с добри известия.

28. Ахимаас извика на царя: Радвай се! Поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде ГОСПОД, твоят Бог, Който предаде хората, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя.

29. И царят попита: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати вестоносец до царя — мене, слугата ти, видях само голямо смущение, но не знаех какво беше.

30. Царят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана.

31. След това дойде Хусина. Той каза: Известия, господарю мой, царю! Защото днес ГОСПОД въздаде за тебе на всички, които се повдигнаха против тебе.

32. Царят запита Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!

33. И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!

Псалми 66:16-20

16. Елате, слушайте всички, които се боите от Бога, и ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.

17. Към Него извиках с устата си; и Той беше възвисен чрез езика ми.

18. Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал.

19. Но Бог наистина послуша, обърна внимание на молбата ми.

20. Благословен да е Бог, Който не отстрани от мене нито молитвата, нито Своята милост.

Притчи 16:31-32

31. Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.

32. Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си — от завоевател на град.

Йоан 7:28-53

28. Затова Исус, като поучаваше в храма, издигна глас и каза: И Мене познавате, и откъде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

29. Аз Го познавам, защото съм от Него и Той Ме е пратил.

30. И така, искаха да Го хванат; но никой не сложи ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

31. Обаче мнозина от народа повярваха в Него и казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тези, които Този е извършил?

32. Фарисеите чуха, че така мълвял народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

33. А Исус им каза Още малко време съм с вас и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

34. Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и където съм Аз, вие не можете да дойдете.

35. На това юдеите казаха помежду си: Къде ще отиде Този, че няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

36. Какво значат тези думи, които каза: Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и където съм Аз, вие не можете да дойдете?

37. А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие.

38. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.

39. А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Святият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

40. Затова някои от множеството, които чуха тези думи, казваха: Наистина Този е Пророкът.

41. Други казваха: Този е Христос. Някои пък се чудеха: Нима от Галилея ще дойде Христос?

42. Не казва ли Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство и от градчето Витлеем, където беше Давид?

43. И така възникна раздор между народа за Него.

44. И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не сложи ръце на Него.

45. Тогава служителите дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им казаха: Защо не Го доведохте?

46. Служителите отговориха: Никой не е говорил така, както Този Човек.

47. А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

48. Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?

49. Но това простолюдие, което не знае закона, е проклето.

50. Никодим, който беше един от тях, същият, който по-рано беше ходил при Исус през нощта, им каза:

51. Нашият закон осъжда ли човек, преди да го изслуша и да разбере какво върши?

52. Те му отговориха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай писаното и виж, че от Галилея пророк не се издига.

53. И всеки отиде у дома си.

Bulgarian Protestant Revised Bible - (BPB) 2015